Обикновена желатинова шапчица

Leotia lubrica (Scop. : Fr.) Pers.

Leotia gelatinosa Hill.

Сем. Leotiaceae

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].

Морфология и биология. Плодните тела (апотециите) повърхностни, на групи, с гугла, висока до 6 mm и широка до 9 mm, слабо нагъната, с лепкава желатинозна консистенция, първоначално охрено-жълта, по-късно тъмнокафява до масленозелена и с цилиндрична дръжка, дълга до 2,5 cm, широка до 4 mm, светлоохрена; месото желатинозно. Спорите вретеновидни, (15)17,5−22,5 × 4,5−5 µm, първоначално едноклетъчни, с 2 полярни мастни капки, по-късно с 5−7 септи, прави или извити, безцветни. Плодни тела се образуват през VIII–IX.

Местообитания и популации. Среща се на почва на влажни места в широколистни гори.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – резерват „Козята стена“), Витошки район (Витоша – местн. Слънчев рид, Плана), Рила (над с. Сестримо).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм, суша.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Две находища се намират в национален парк „Рила“ и резерват „Козята стена“; някои от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, 1958a; Александров, 1969, 1970; Fakirova et al., 2000, 2002; Gyosheva et al., 2006.

Автор Евтимия Димитрова


Обикновена желатинова шапчица (карта на разпространението)

Обикновена желатинова шапчица (илюстрация)