Сибирска масловка
Suillus sibiricus (Singer) Singer subsp. helveticus Singer
Сем. Suillaceae – Масловки
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Плодните тела с частично покривало. Шапката до 8 cm в диаметър, дъговидна до почти плоска, жълтеникава до охреножълта, често с неправилни виолетово-кафяви или кафяви петна, ослизняваща. Пънчето централно, цилиндрично или стеснено в основата, белезникаво, с дребни кафеникави гранули и нетрайно пръстенче. Месото бледожълто, непосиняващо. Тръбиците къси, низбягващи, жълти; порите едри, ъгловати, жълти, непосиняващи. Базидиоспорите 8–12 × 4–4,5 μm. Образува облигатна микориза с петиглени видове бор, у нас само с бялата мура (Pinus peuce).
Местообитания и популации. Обитава съобщества с участие на бяла мура (Pinus peuce).
Разпространение в България. Пирин (Сев.), Рила; до около 1800 m н. в.
Общо разпространение. Европа (Алпи, Карпати, Апенини, Балкански полуостров), Азия (Сибир), Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, специфичната екология и биология на вида, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и на инфраструктурата в района на известните находища.
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Всички известни находища на вида се намират в защитени територии (националните паркове „Рила“ и „Пирин“ и природен парк „Рилски манастир“) и са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Изследване на площта и числеността и осъществяване на мониторинг на популациите. Изготвяне и прилагане на План за действие.
Забележка. Включен в списъка на 33-те застрашени вида гъби в Европа, кандидати за включване в Приложение 1 на Бернската конвенция.
Литература: Стойчев, Димчева, 1987; Гьошева, 2003; Dörfelt & Müsch, 1987; Engel et al., 1996; Dahlberg & Kroneborg, 2003; Assyov, 2004; Denchev et al., 2007.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
