Синкава манатарка

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

Gyroporus cyanescens (Bull.) Quél.
семейство Gyroporaceae

У нас Синкава манатарка, Синянка, Синейка.

По света Cornflower bolete (английски), Bolet indigotier (френски), Kornblumen-Röhrling (немски), Гиропорус синеющий (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, после се разраства до изпъкнала. Почти бяла, с цвят на слонова кост или сламена. Кадифена до влакнеста. Обикновено не променя цвета си при допир или одраскване. До 10 cm в диаметър.

Тръбички Първоначално белезникави, после кремави до сламени. Посиняват при излагане на въздух. Порите са белезникави, по-късно кремави до сламени, посиняват при нараняване. Миризмата и вкусът са неопределени.

Пънче Цилиндрично или бухалковидно. Кухо, крехко, влакнесто, почти едноцветно с шапката.

Месо Белезникаво, посинява при излагане на въздух.

Спори С размери 9–11 × 5–6 μm.

Местообитание Широколистни или иглолистни гори, като образува микориза с разнообразни широколистни и иглолистни дървета. Широко разпространен вид в Европа.

*Наблюденията на тази страница са от букови, буково-смърчови и габърови гори в Стара планина (Тетевен, Петрохан) и Витоша. Видът е често срещан в някои райони, а в други отсъства. Плододава през лятото и есента (най-вече август и септември).

Сходни видове Поради посиняването си тази гъба може да бъде объркана с различни други видове манатарки с посиняващо месо. Важно е да се знае, че този вид се различава от всички останали поради това, че има кухо пънче и бели пори при младите плодни тела.

Автор на описанието Б. Асьов. Текста от английски език преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,9,10)

Европейски миколози, на базата на молекулярни изследвания, са установили вероятност Gyroporus cyanescens да се окаже комплекс от няколко близки вида. Gyroporus lacteus беше първият описан нов вид през 2015 г. от Vizzini et al. с колекции от средиземноморски гори на Pinus pinea и Quercus ilex, показващи бледо оцветяване и посиняващи силно. Впоследствие Vizzini et al. съобщиха за още два вида от гори в Испания: Gyroporus pseudolacteus и Gyroporus pseudocyanescens.

Разликите между споменатите видове са в процес на изясняване. Има вероятност Gyroporus cyanescens, добре познатата у нас Синкава манатарка, да се окаже сборно понятие за няколко вида.

Източници:

Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens). Шапката е сламеножълта и влакнеста.

Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens). Месото е бяло, шуплесто и посинява след разрязване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens). Порите също посиняват, тук до почти черно.

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens).

Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens) с наситено посиняване.

 

 

 

 

 

 

 

 

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

Синкави манатарки (Gyroporus cyanescens).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 27 Март, 2020 г.

Върни до горе

1 comment to Синкава манатарка

  • Татяна Иванова

    Вече трета година, когато жегата през август ме прогони от София се срещам с тази интересна красавица в големите букови гори на Златните мостове – Витоша. Не съм я виждала на друго място. Странно ми е, че други видове, като например Amanita caesarea, които ги срещам в големи количества, са в Червената книга, а този вид не.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>