Блатна митрула

Mitrula paludosa Fr. : Fr.

Сем. Helotiaceae

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii,iii)].

Морфология и биология. Плодните тела желатинозни, високи до 5 cm, поединично или в малки групи. Фертилната част на плодното тяло, разположена връхно под формата на удължена, бухалковидна или елипсовидна главичка, 5–15 × 3–10 mm, гладка, лепкава, бледо- или яркооранжева до жълта; ясно обособена от тънката дръжка. Дръжката 15–40 × 1,5 mm, цилиндрична, бяла до леко сивкава, лъскава. Аскусите 100–150 × 8–9 µm, 8-спорови. Спорите цилиндрични или елипсовидни, 10–15 × 2,5–3 µm, безцветни, в два неправилни реда в аскуса. Образува плодни тела през IV–VII.

Местообитания и популации. Расте по гниещи листа на влажни места сред мъх или трева, в канавки, ровове, около бавнотечащи реки.

Разпространение в България. Рила (с. Говедарци).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, туризъм и отдих и др.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Димчева и др., 1992.

Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев


Блатна митрула (карта на разпространението)

Блатна митрула (илюстрация)