Виолетова звезданка

Sarcosphaera coronaria (Jacq.) Boud.

Сем. Pezizaceae

Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii,iv)].

Морфология и биология. Младите плодни тела подземни, затворени, сферични или клубеновидни, 3–10 cm в диаметър, бели. Зрялото плодно тяло показващо се на повърхността на земята, едро (до 18 cm), паничковидно, радиално разкъсано на 7–10, извити навън, дяла; вътрешната (спорообразуващата) повърхност виолетова; външната повърхност белезникава до кремава, обикновено с полепнала почва. Месото крехко, белезникаво. Спорите елипсовидни, 13–18 × 8–9 µm, безцветни, гладки, с 2 мастни капки. Образува плодни тела през III–VIII.

Местообитания и популации. Среща се на почва в широколистни и иглолистни гори.

Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Софийски район, Знеполски район, Родопи, Тракийска низина.

Общо разпространение. Европа, Северна Америка, Северна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм, замърсяване на почвите.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е разположено на територията на старопланинския резерват „Стара река“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът е включен в списъка на гъбите, кандидати за включване в Приложение І на Бернската конвенция.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Бързаков, 1931; Хинкова, 1961; Хинкова, Стойчев, 1983; Гьошева-Богоева, 1984; Гьошева, 1991; Gyosheva & Vassilev, 1994; Fakirova et al., 2000, 2002; Dahlberg & Croneborg, 2003; Denchev et al., 2006.

Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев


Виолетова звезданка (карта на разпространението)

Виолетова звезданка (илюстрация)